Начало Новини Областен конкурс „Коледа” 2022
Областен конкурс „Коледа” 2022
Вторник, 22 Ноември 2022 09:23

Читалище „Братство 1869” Кюстендил обявява традиционния ежегоден конкурс на тема „Коледа”.
В навечерието на светлите коледни празници, за седемнадесета поредна година предизвикваме учениците да покажат своя талант и креативност. Нашата цел като организатори е чрез изкуството да провокираме въображението на участниците да изразят своето отношение към духа на коледните празници.
Конкурсът е разделен на шест категории: картина, картичка, сурвачка, сувенир, приказка и стихотворение.
Могат да се включат ученици от 1-ви до 8-ми клас от област Кюстендил. Възрастови групи на участниците: I група: 1, 2 клас; II група: 3, 4 клас; IІІ група: 5, 6 клас; IV група: 7, 8 клас.
Всяка творба трябва да бъде придружена с информация за: име и фамилия на участника, клас, населено място, училище /или школа/, телефон за връзка.
Срок за предаване на творбите: 16 декември 2022 г.
На 23 декември от 12:00 ч. в Голямата зала на читалище „Братство 1869“ ще бъдат обявени резултатите и наградени участниците, класирани на първо, второ и трето място в отделните групи и категории. Те ще получат диплом и предметни награди, осигурени от организаторите!
Всички коледни творби ще бъдат подредени в изложба в салоните на читалището и ще останат на разположение на кюстендилската общественост и гостите на града до 15 януари 2023 г.

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бавни планини

на М. К.

Планините са бавни, а човекът е кратък.
Докато се обърне – и е вече оттатък
върховете които, така и не смогна
по пътеките свои да превъзмогне,
да забие на зъбера знаме някакво свое
и така да си вярва и да си е спокоен,
че след някое време все някой си с нещо
и за него понякога пак ще се сеща.
Планините са бавни, а човекът – забързан.
И неволно затяга на живота си възела,
който дните му стиска и сърцето му също
и каквото му вземе – няма никакво връщане.
Вечност са планините, а е смъртен човекът –
няма как да му кажат да върви по-полека.
Родени преди мезозойската ера
и те биха си казали: сякаш бе – вчера!
Но освен че са бавни, са така безсловесни
и не могат живота си да разказват със песен
както може човекът – простосмъртен и кратък,
да излива сърцето си на живота в реката
и смехът, и сълзите му, на взаимност орисани
да придават на всичко човешкия смисъл.


Трета награда
Виолета Атанасова, гр. Кюстендил