Home News Кюстендил отбелязва 119 години от ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ!

Current

There are no translations available.

Петнадесети международен конкурс за шлагерна и стара градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2022 ще се проведе на 10-11 септември 2022 г.

Регламент и заявка за участие - .pdf

Регламент и заявка за участие - .doc

 

 

 

Кюстендил отбелязва 119 години от ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ!
Wednesday, 03 August 2022 13:13
There are no translations available.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!Кюстендил отбелязва 119 години от ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ! "Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх." - ИВАН ВАЗОВ ("Новото гробище над Сливница")
Илинденско-Преображенското въстание представлява ВЕНЕЦЪТ на българското НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ!Основание за подобно заключение може да намерим в броя на въстаниците-около 26 000.
С рецитал, посветен на паметната дата в Българската история, започна програмата по отбелязването на 119 години от Илинденско-Преображенското въстание в град Кюстендил. Български патриотични песни ехтяха в центъра на града, в изпълнение на Професионален духов оркестър- Кюстендил.
На 2 август се навършват 119 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание. То е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия) областите Македония и Южна Тракия да останат в пределите на Османската империя след края на Руско–турската война, довела до Освобождението на България. Борбата срещу това решение, взето по време на Берлинския конгрес от 1878 година, придобива организиран характер със създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун и гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население.  
През 1903 г., 10 години след своето създаване, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) решава, че е настъпило времето за въстание срещу Отоманската империя. След спорове между водачите дали въстанието да се води като партизанска война, както иска Гоце Делчев, се налага мнението за перманентно повдигане на целия народ.
За два месеца над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения срещу 350 000 султанска войска. Жертвите са огромни. Изгорени са над 200 села и градчета. В България бягат над 30 000 души.
В знаменитата книга "Освободителните борби на Македония" участникът във въстанието Христо Силянов пише: "Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода."
Годишнината от тези исторически събития е повод цяла България да се прекланя пред подвига на радетелите за свободен живот!
За първи път преди пет години България и Северна Македония отдадоха заедно почит на героите от 1903 година. Това се случи ден след като двете страни подписаха историческия договор за добросъседство (следствие на 18-годишни преговори), а делегации, водени от премиерите на двете страни, поднесоха заедно венци пред саркофага на Гоце Делчев в двора на църквата "Свети Спас" в Скопие.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Скачени съдове
There are no translations available.

тялото ми се движи на
хълмове
изпод
ръцете ти

изписва образи
прелетни
птици
върху
плътта

пише
стиха
който
създаваш от мен

разлистваш ме
в тъмното

изглаждаш
с език
среднощните
грапавини
на буквите

жаден
пиеш
от зърната на
думите

но
когато
допишеш
последната
страница  
и луната залезе
в телата ни

до теб ще са твоята
книга и скелет


Награда на Младежки общински съвет - Кюстендил
Людмила Калоянова, гр. Созопол