Home Projects Сцени на Струма

Current

There are no translations available.

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

Сцени на Струма
Monday, 18 July 2022 15:07
There are no translations available.

Фестивал "Сцени на Струма"


Музикална къща „Престо“, читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил, община Кюстендил и община Невестино организират Фестивал „Сцени на Струма“.
Фестивалът „Сцени на Струма“ обединява духовното и физическо усъвършенстване и помага да се докоснем и да опознаем чуждите култури.
Във фестивала могат да се включат както самодейци, така и професионалисти. Желанието на организаторите е да предизвикат интереса на местното население, хората от околността, както и на туристи от страната и чужбина.
Фестивалът включва разнообразни прояви, свързани с различни изкуства – музика, поезия, танци, театър, рисуване, както и бойни изкуства – път на хармоничната сила.
Тази година ще предоставим възможност на всички чуждестранни културни центрове в България да се включат във фестивала и да представят културите на държавите си, както и дейността си в България.
Ще бъдат предоставени щандове на всички желаещи, за да разположат свои рекламни материали и да  информират посетителите на събитието за своята дейност.

При въпроси, не се колебайте да се свържете с нас!
За контакт: тел: 0878 871 233 - Надежда Димитрова, e-mail: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it
078/526395 – читалище „Братство 1869“ Кюстендил  
Намерете ни във Facebook

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Насъщност
There are no translations available.

Чудак си бе, различен от чудаците.
Живееше във пещера на ъгъла,
говореха, че твърде е невзрачен,
че има куче зло и ято гълъби.
Не идваше при другите във кръчмата,
то, кръчмата, и тя се сви от лани -
и хората, и лятото се свършиха,
но той дойде отнякъде и тук остана.
Съсед му бе стар фехтовач на думи
и с него се сражаваха словесно -
тогава виждахме над пещерата лумнал
от Феникс огън да гори безчестия.
И цяло село бяхме храненикът му –
просяк го мислехме, хлебар бе всъщност,
но само в тъмното се рееше светликът му,
когато носеше по къщите насъщния.
Тъй времето вървеше, а във ниското
на тиха нива сееха се кръстове -
чудакът беше там и ги почистваше,
по-бял от всички ангелски отсъствия.
Докато дойде ден и всички чухме,
че влязъл в кръчмата и мълчаливо -
с рецептата за хляба и със кучето,
приседнал и прегърнал с поглед живите.
А после си заминал в свойта нива
голяма като хляба му пречистен.
И чудото му в селото сънувахме
все по-далеч от лошите ни мисли.

 

Първа награда
Светлана Ангелова
гр. Харманли