Home Upcoming Сцени на Струма
Сцени на Струма
Monday, 18 July 2022 15:07
There are no translations available.

Фестивал "Сцени на Струма"


Музикална къща „Престо“, читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил, община Кюстендил и община Невестино организират Фестивал „Сцени на Струма“.
Фестивалът „Сцени на Струма“ обединява духовното и физическо усъвършенстване и помага да се докоснем и да опознаем чуждите култури.
Във фестивала могат да се включат както самодейци, така и професионалисти. Желанието на организаторите е да предизвикат интереса на местното население, хората от околността, както и на туристи от страната и чужбина.
Фестивалът включва разнообразни прояви, свързани с различни изкуства – музика, поезия, танци, театър, рисуване, както и бойни изкуства – път на хармоничната сила.
Тази година ще предоставим възможност на всички чуждестранни културни центрове в България да се включат във фестивала и да представят културите на държавите си, както и дейността си в България.
Ще бъдат предоставени щандове на всички желаещи, за да разположат свои рекламни материали и да  информират посетителите на събитието за своята дейност.

При въпроси, не се колебайте да се свържете с нас!
За контакт: тел: 0878 871 233 - Надежда Димитрова, e-mail: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it
078/526395 – читалище „Братство 1869“ Кюстендил  
Намерете ни във Facebook

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол