Home Upcoming Изтъкнати имена в българската класическа музика проведоха открити уроци в читалище „Братство 1869“
Изтъкнати имена в българската класическа музика проведоха открити уроци в читалище „Братство 1869“
Saturday, 30 April 2022 00:00
There are no translations available.

8 открити урока по китара, цигулка, пиано и акордеон за деца и ученици от община Кюстендил бяха проведени през месец април в читалище „Братство 1869“. Едни от най-изявените музикални педагози и концертиращи изпълнители доц. д-р Росен Балкански – китара, проф. Добромир Митев – акордеон, проф. Йосиф Радионов – цигулка, и Зорница Радионова – пиано, демонстрираха пред деца и ученици своите умения във владеенето на четирите класически музикални инструмента.

Целта бе да се привлече интереса на повече деца и ученици към необятния свят на музиката, привличане на нови ученици в Детската музикална школа на читалище „Братство 1869” и популяризиране на музикалното изкуство сред младите хора от община Кюстендил.
Дейността е по проект „Камерна музикална академия“, Договор № LI159-80/2021, финансиран по Програма "Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство 2021" на Национален фонд „Култура”.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Прикотвена
There are no translations available.

„Корен дълбоко в небето,
към сърцевината увлечен.“
Биньо Иванов


Поезийо – Сезам за бедняка у мен,
хралупа за сетни ситни арабески
из подмамните свърталища на Битието,
спря да се пишеш.
Затвòри се.
Морето се удави в горчивия ти вкус.
Бездните издълбаха върховете ти и издъхнаха в тях.
Страниците се накървùха от резкùте на гласа ти,
от епичната битка на думите между кътниците ми
със скорпионите на призрака Време.
Деветдесет и девет дни из тебе враждуваха
втресени истини,
творчески немощи,
барутни теории
в разпокъсана дреха на еднокрило…
Какъв триумф на подвижните пясъци!
Поезийо – антракт в греховете ми…
Улиците се довлякоха
с пъстрилата и безличието си в теб,
с аномалиите на оголения си нерв от претенции.
Страниците ти – хергелета в мъглата
към изящни грòбове на вшити надежди
между кориците...
А този, който навиваше пружината на твоето зачатие,
този, който опразни пластовете ми –
пренареди ги – в рафтове живителни свлачища,
този, който разравяше, вилнееше, тръшкаше, тласкаше,
в-а-е-ш-е
теб, Поезийо,
остана назад, и остана заключен,
и остана тъй горделив, както беше,
и остана в многоногите въглени на подкорието ми
от нощите,
когато те разсмъртвахме,
от водовъртежите,
в които ти драпаше по дъното си безкислородно
с малките и големите носовки
на азбуките ни
и с непонятната писменост на непроходилите тела.

Доубива ме набиращото скорост биене на сърцето ти.
Моето е спряло на три след полунощ.
А този, който източваше виното си в теб,
ще напоява
безсънията на върха на миглите ми.
И ще слага устни с цвят на фýксия
по други такива…
Поезийо – прикотвена сприя към брега на очите му…


Поощрителна награда
Татяна Йотова, гр. Айтос