Home News 83 години от рождението на Биньо Иванов

Current

There are no translations available.


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 7 до 9 април 2022 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

 

Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” 2022 - РЕГЛАМЕНТ

83 години от рождението на Биньо Иванов
Friday, 14 January 2022 14:08
There are no translations available.

На 14.01.2022 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил беше открита фото-документална изложба по повод 83-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с нашия град. Изложбата съдържа стихосбирки на автора, книги, посветени на него, както и архивни снимки от неговия живот.
Освен това читалище „Братство 1869“ официално обявява и старта на Шестнадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ 2022 г., чийто регламент е публикуван тук!
Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга "До другата трева", излиза през 1973 г. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998).
Биньо Иванов умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ПОИСКАХ
There are no translations available.

Поисках да забравя как пищеше
щурчето в подранилата си зима.
Листата шумоляха, че сме грешни
и скърцаше вратата чуждо име.

Поисках да подпирам паметта си
с дъха на дъждове и на коприва.
С молитви дълги и възторзи къси,
след сянката, която си отива.

Поисках вино, да прелея живо
във вените - от кървава лозница.
И с житото от бащината нива
да меся хляб за болните си птици.

Поисках времето със знак обратен
в молитвата на стих, в дъга чуплива.
И любовта, щом Господ я изпрати,
прегърнах. За да я опазя жива.


Ваня Велева
Поощрителна награда