Home News Съболезнователно писмо
Съболезнователно писмо
Tuesday, 23 November 2021 16:17
There are no translations available.

В качеството ми на Председател на Общински съвет-Кюстендил и читалище „Братство 1869“ искам да изкажа искрени и дълбоки съболезнования към близките и семействата на загиналите в пожара през изминалата нощ в старческия дом в с. Рояк, който отне живота на 9 души.
Дълбок поклон и съболезнования и към Република Северна Македония и целия македонски народ. Трагичният инцидент на АМ "Струма" през изминалата нощ, отне живота на 45 души, сред които и 12 деца - македонски граждани.

В такива тежки моменти е трудно човек да намери думи, за да опише болката, която изпитваме всички ние от загубата на човешките животи.
Въпреки сложните отношения в последно време между Република България и Република Северна Македония, македонският народ е братски народ и град Кюстендил е тясно свързан с Република Северна Македония. Партнираме си от дълги години по множество общи дейности, знаете, че работим заедно по много проекти за трансгранично сътрудничество.

Светъл път на душите им! Пожелавам бързо възстановяване на ранените в двата инцидента и сили да преодолеят психическите травми от преживяното.

 

Иван Андонов,
Председател на Общински съвет - Кюстендил
Председател на читалище „Братство 1869“

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ВАЛЕЖИ
There are no translations available.

Тя е пила вода от събраните шепи
на онази любов, дето в облак се скри...
Той е търсил следи покрай локвите - слепи
огледала за техните буйни игри...

Избуяват тревите на спомена пъстър
из градините рохки на младият дъжд.
Надвишили на чувствата силата, ръста
и прекършени от неожъната ръж.

Със бодили и макове сплели филизи,
с тънки, бледи фиданки на дъб. Резеда
е обхванала мислите. Лишеят слиза
от горите към тяхната обща межда.

Той ще плъзне гальовно по тънкия корен
на онази отблъсквана трижди любов.
Ще обземе стъблата им слаби. Нагоре
с нокти остри ще драска по прага лесков.

И когато сребристият хищник обхване
всяка гънка и скърши гръбнака триглав
на онази пътека - мълчано имане,
върху тях ще излее дъждът своя гняв.

Ще наднича в хралупата топла и в скута
на отминала пролет, на лято, на ръж...
Със венче от звъника, с венерки обута,
тя от три вида мъх е жена, а той - мъж.

Ще вали до живот. Опаковани плътно
са сърцата и мислите в облачен щит
от сребриста дантела от лишей, от плъсти,
от очакване тежко, превънато в мит.

Избуяват тревите по-диви и властни,
по-чудовищни от самодивски игри.
Плуват в спомени. Лягат безстрастно
изпокаляни в локвата и добри...


Рени Митева
Трета награда