Home News Съболезнователно писмо
Съболезнователно писмо
Tuesday, 23 November 2021 16:17
There are no translations available.

В качеството ми на Председател на Общински съвет-Кюстендил и читалище „Братство 1869“ искам да изкажа искрени и дълбоки съболезнования към близките и семействата на загиналите в пожара през изминалата нощ в старческия дом в с. Рояк, който отне живота на 9 души.
Дълбок поклон и съболезнования и към Република Северна Македония и целия македонски народ. Трагичният инцидент на АМ "Струма" през изминалата нощ, отне живота на 45 души, сред които и 12 деца - македонски граждани.

В такива тежки моменти е трудно човек да намери думи, за да опише болката, която изпитваме всички ние от загубата на човешките животи.
Въпреки сложните отношения в последно време между Република България и Република Северна Македония, македонският народ е братски народ и град Кюстендил е тясно свързан с Република Северна Македония. Партнираме си от дълги години по множество общи дейности, знаете, че работим заедно по много проекти за трансгранично сътрудничество.

Светъл път на душите им! Пожелавам бързо възстановяване на ранените в двата инцидента и сили да преодолеят психическите травми от преживяното.

 

Иван Андонов,
Председател на Общински съвет - Кюстендил
Председател на читалище „Братство 1869“

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ПРИЮТ ЗА ПТИЦИ
There are no translations available.

В приюта се срещнахме с него. Навярно
това бе поредната среща на изоставени птици.
Аз бях синигерче с малко сърце. Той беше гарван-
наглед невъзможна любов, стояща на жицата.

И как на теста „За двама“ да ни пишат шестица?
С неговите черни криле, с кръпки от спомени,
с наивното късче небе над моята цветна главица -
две парчета живот, от други прогонени.

Беше приказно беден, но такъв го търсех отдавна,
с много място в сърцето за лунни сияния
и тихо, и кротко се случи - синигер и гарван
си подарихме любов. Само това ни беше останало.

Живеехме кротко, с трохи от доброто подадени,
стиснали здраво света върху тънката жица,
докато един ден не чух : „Синигерче алено,
приготви се. Дошли са за теб твоите птици“.

А той ме прегърна с крилото, съшито от мене,
и после се сви, да не гледа как си отивам.
Беше отдавна… Всяка любов е до време…
Но нашата, наглед невъзможна, е тук и е жива.

Светлана Ангелова
Поощрителна награда