Начало Чествания 110 г. В. Паспалеева 110 години от рождението на вълшебницата на детското слово Веса Паспалеева

Актуално

 

Тринадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2019, ще се проведе в периода 28 - 30 юни 2019 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие - pdf-формат - doc-формат

 

Стартира IX Международна камерна музикална академия - ПРОГРАМА

110 години от рождението на вълшебницата на детското слово Веса Паспалеева

    Кюстендил е дал на България много имена в сферата на културата и изкуството. Сред тях с неподправима искреност и творческа зрялост блести името на нашата съгражданка, поетесата, магьосницата на детското слово Веса Паспалеева.

    Веса Паспалеева е родена в Кюстендил на 3 март 1900 година в дома на видния общественик Владимир Караманов. От най-ранна възраст тя обиква словото, чрез приказките и песните - пети и разказвани в дома й, а това по-късно оказва много голямо влияние за поетичното й формиране. След Първата световна война в града творят и живеят утвърждаващият се художник Владимир Димитров-Майстора, писателят Георги П. Стаматов, съдия в местния съд, поетът Емануил Попдимитров. Заобиколена от тези колоси на изкуството крехката девойка прави първите си творчески опити. Още повече и любовта й към книгите провокира у нея желанието да пише. Първото си стихотворение написва на 10 години. Чест гост в дома на Караманови е писателят Антон Страшимиров - военен кореспондент, който поощрява Веса Паспалеева. Като ученичка в Кюстендилската Девическа гимназия тя прави първите си литературни опити. Пишела драми, романи, повлияни от големите промени след войните. Нейна учителка по литература е младата Елисавета Багряна. Веднъж Антон Страшимиров, който често посещава града и дома на общественика и краеведа Владимир Караманов - бащата на Веса Паспалеева, разгледал написаните от нея творби и в края на една от тетрадките видял едно вълнуващо детско стихотворение, което Веса написала за пролетта.

    „Веселинке, твоята сила е в детската поезия и там насочи вниманието си!- посъветвал я писателят. - Ти имаш дарбата да омагьосваш децата със словото си. Работи само в тази насока и не се разпилявай !” Бъдещата поетеса послушала съвета и след години наистина станала магьосницата на детското слово.
    След завършване на средното си образование тя записва славянска филология в Софийския университет. Липсата на средства обаче скоро принуждават жадната за знания Веса да напусне университета. Но тази липса тя наваксва с много четене и самообразование. През 1924 г. в списание "Детска радост" излизат две стихотворения - "Умници" и "Доволен", това е първата национална изява на Веса Паспалеева, с която спечелва сърцата на децата. В началото на 1929 г. се появява и първата книга "Великденче" - стихове за деца. На небосклона на детската литература изгрява едно ново име и това е Веса Паспалеева. Следват десетки книги, между които най-популярни са: "Бащина земя" /1942/, "Веселото овчарче" /1947/, "Медна свирка" /1950/, "Чудното прозорче" / 1962/, "Хитрото мишленце" /1976/ и много други. Веса Паспалее¬ва е автор на 27 книги със стихове и приказки, носител е на международната награда "Андерсен" през 1980 година.
    Докато чрез творчеството си Веса Паспалеева е живеела в хармония, то в живота, заради политически убеждения, тя била пренебрегвана! Името й било премълчавано сред най-добрите детски творци, но благородното й сърце винаги е надскача тези временни пристрастия. А това времето го доказва с думите на поетесата: "Пътят на детския писател трябва да бъде чист и светъл като детско сърце".


Благой Pанов
 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Вода

Расте и слиза, без да разбере.
Превръща се в поток,
река
и приток.
С река се слива,
влива се в море.
Попива в кръговрата –
вечна скитница.

Гори превзема и руши скали,
но не за да направи впечатление.
Не й личи, когато я боли,
не хули
и не търси извинение.

По своя агрегатен ритуал
тя ще се спусне предано отгоре
и никой на света
не би успял
да влезе в същата
вода повторно.

Тече реката –
старогръцки стих –
от извора към смисъла
надолу.
От жажда неведнъж на гладно пих,
защото беше
гола и неволна.

Не искам по вода да ми върви
и да вървя като Исус по нея.
Аз искам
малко повече, уви:
като водата просто да живея.

Славимир Ганчев, гр. София
Първа награда