Home News Юбилеен концерт на Олга Борисова
Юбилеен концерт на Олга Борисова
Wednesday, 23 June 2021 13:11
There are no translations available.

На 28 юни от 19:00 ч. в Голямата зала на читалище „Братство 1869” Кюстендил ще се проведе Юбилеен концерт  „60 години на сцена“ и 80 години житейски път на народната певица Олга Борисова.
В концертната програма участие ще вземат Виолета Маринова, Слава Соколова, Милен Иванов и Даниел Спасов, водещи на предаването "Иде нашенската музика", Фолклорна формация „Струмски полъх“, Фолк Арт Формация,  Танцова формация „Вдъхновени”, Танцов ансамбъл „Багреница” с. Багренци и др.

Олга Борисова е родена на 28 юни 1941 г. в село Жиленци. През 1959 г. завършва гимназия в Кюстендил. Още като ученичка участва в училищния хор като солистка.
От 1964 г. е солистка на Ансамбъла за народни песни към БНТ и БНР, а по-късно на вокален ансамбъл „Мистерията на българските гласове“.
Удостоена е със званието „Заслужил артист“, приз „Братислава“, „Златна лира“, лауреат е на множество международни фестивали и конкурси.
През 1991 г. заедно с „Мистерията на българските гласове“ получава престижната американска награда за музика „Грами“. През 1994 г. името ѝ е включено в Световната енциклопедия за музика, издадена в Лондон.
Удостоена със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 2006 г. През 2011 г. БНТ заснема документален филм за Олга Борисова със заглавие „Предопределеност“.
През 2018 г. на официална церемония в Национална галерия „Двореца“  гр. София, Министърът на културата Боил Банов връчи на нашата съгражданка престижната награда  „Златен век”. Олга Борисова вече 15 поредни години е председател на журито на Международния фолклорен конкурс „Пауталия”, чийто организатор е читалище „Братство 1869”.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ПРЕД СВЕТОСТТА НА МАЙЧИНИЯ ПРАГ
There are no translations available.

В детството отлепях предпазливо всяка лепенка
за да не изтече кръвта
всяко око в света примижваше от тази гледка
само пеперудите в слънчасал танц над мен
не спираха да следват
суетенето ми в силуета на деня
понякога в тревите стържеше крачето на щурец.

Сега отлепям сънищата от очите си по навик
не чакам „по точката” от миналия век
да изкукурига бодрото петленце
сутрин гадая в осмицата от стенния часовник
като в два кръга от изпито и от приготвено за път кафе
шия с конец от първите лъчи
разпраната в кошмари нощна плът
мислено отрязвам всеки минал пътепоказалец
и чакам с дъх стаен зад стиснатите зъби
ръката ти прохладна от всичките изпрани дни
да помилва челото ми
както през детството с пришити джобчета за всичко.

Повече не искам денят да се превръща във време.
Нито повече да кървя
от минало или от причините на всички възрасти.
Дори не смея да попитам дали съм изтървал живота
като погача която обикаля и обикаля
но не се завръща
нито се преобразява обратно в зърно.
Често един въпрос се хвърля в пропастта на спомена –
златно ли дете съм бил или било е все едно.
И твоята ръка държа нашарения с котви рул до край
в прокъсаната от корабокрушения и несломени
територии
прозрачна моя лодчица.

Назовавам всичко свое с подобаваща гальовност
а всъщност мисля си как
никой никога не е могъл да нарече
живота си с големи думи.
Смалената ми от отдалечавания благодарност
сега извива гръб
да донесе поне едно любимо за милостта ти цвете
от полюса на вечното вълнение
пред избледнели купчини от стари новини
съхнещи в тържествен плам
пред светостта на майчиния праг.


Владислав Атанасов
Поощрителна награда