Начало Новини Международен ден на хумора и шегата

Актуално

Скъпи приятели,

Във връзка с усложнената епидемична обстановка ви уведомявам, че Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара - Кюстендил сe отлага за 20-23 октомври 2021 г.
Всички желаещи да участват трябва отново да подадат своите заявки.
За всякакви въпроси и допълнителна информация можете да ни намерите на познатите телефони и имейли.

Международен ден на хумора и шегата
Четвъртък, 01 Април 2021 10:21

На 1 април от 11:00 ч. във фоайето на читалище „Братство 1869” – Кюстендил беше открита изложба на карикатури по повод Международния ден на хумора и шегата. Карикатурите представят обощочовешки и актуални теми и зареждат с  добро настроение и много смях.
Произведенията са на Иван Реджовски – Кюстендил, Тодор Парчев – Бобов дол и ученици от класа по изобразително изкуство.

Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Той не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни истории на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. Счита се, че шегата и лъжата на 1 април носят късмет.
Скъпи кюстендилци, екипът на читалище „Братство 1869”
Ви пожелава
ВЕСЕЛ ПЪРВИ АПРИЛ!

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда