Home News Почина Цветанка Илчева

Current

There are no translations available.

Скъпи приятели,

Във връзка с усложнената епидемична обстановка ви уведомявам, че Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара - Кюстендил сe отлага за 20-23 октомври 2021 г.
Всички желаещи да участват трябва отново да подадат своите заявки.
За всякакви въпроси и допълнителна информация можете да ни намерите на познатите телефони и имейли.

Почина Цветанка Илчева
Thursday, 25 March 2021 16:18
There are no translations available.

На 24 март 2021 г. почина известната кюстендилска народна певица Цветанка Илчева. Поклонението ще се извърши на 26.03.2021 г. от 13:45 ч. в Траурен парк – Кюстендил.
Заживяла веднъж с песента, Цветанка Илчева завинаги се венчава за нея. И до последния си дъх не й изневерява. Около 15 години тя е солистка на фолклорния ансамбъл „Струма” в Кюстендил с ръководител Никола Вучков. По-късно изпълнява своите песни в съпровод на известни български музиканти - с инструменталните групи на Стоян Величков, Атанас Вълчев и мн. др.

И през цялото това време прибавя към музикалните багри на своята кюстендилска черга нови нюанси, нови съчетания от текст и мелодия. И понеже не може да я държи тази черта затворена в домашната си ракла, наследена от майка й, Цветанка Илчева освен записите в националното радио и телевизия участвува активно в множеството концерти на читалище „Братство 1869”, музикални импресарски фирми и др. Талантливата народна певица Цветанка Илчева казва: „Песента осмисля моя живот!"

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

БЕЗСИЛИЕ
There are no translations available.

 

Не ми е вкусна неговата плът –
пресища ме, а гладна ме оставя.
Ръцете ти години ме горят,
а всякак се старах да ги забравя…
Залоствах най-дебелите врати
за да не виждам нищо, да не чувам,
ако пристигнеш неочакван ти
и видиш как покорно го целувам…
И зърнеш тази страшна Самота,
която от душа импровизира...
Веднъж ли ни се случва Любовта
или след нея дълго се умира?
Преодолим е земният маршрут,
/животът в същината си е кратък/.
Аз оцелях в безверие и студ,
на челото със твоя отпечатък.
И не че няма други същества,
които да усещам приближени,
но ти владееш мойте сетива
и ти течеш във тъмните ми вени.
Душата своя истина кове,
а моята отказва да те мрази.
До нови срещи! В други светове.
Когато си готов да ме опазиш.


Красимира Макавеева,
гр. София
Втора награда