Home News Кюстендилска пролет - 2021

Current

There are no translations available.

Скъпи приятели,

Във връзка с усложнената епидемична обстановка ви уведомявам, че Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара - Кюстендил сe отлага за 20-23 октомври 2021 г.
Всички желаещи да участват трябва отново да подадат своите заявки.
За всякакви въпроси и допълнителна информация можете да ни намерите на познатите телефони и имейли.

Кюстендилска пролет - 2021
Wednesday, 24 March 2021 14:42
There are no translations available.

За пореден път в гр. Кюстендил се проведоха празниците „Кюстендилска пролет“. Тази година поради усложнената обстановка те протекоха по по-различен начин.
Петдесет и четвъртото издание на конкурса “Девойка Кюстендилска пролет - 2021“ се проведе онлайн, като за целта в периода 17-21 март, залите на читалище "Братство 1869" бяха превърнати в студиа, а конкурса се излъчваше на живо в Youtube и КабелСат Запад.

За жури на конкурса бяха поканени носителките на титлата „Кюстендилска пролет“ от създаването на конкурса до момента.
Короната стана притежание на Вероника Василева, а нейни подгласнички – Бригита Андонова и Мира Христова, която бе избрана и за „Девойка на публиката“.  Наградата на Мира Христова бе връчена от Председателят на читалище „Братство 1869“ г-н Иван Андонов.
За празничното настроение се погрижиха обичаните кюстендилски изпълнители Димана Крумова и Василиа Петрова, както и талантливата певица и актриса Дара Екимова.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
There are no translations available.

С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда