Home News 81 години от рождението на Биньо Иванов

Current

There are no translations available.


Двадесет и четвъртото издание ще се проведе от 8 до 11 април 2020 г. в гр. Кюстендил.

ПОДРОБНОСТИ

 

 

81 години от рождението на Биньо Иванов
Thursday, 16 January 2020 15:29
There are no translations available.

На 16.01.2020 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил беше открита фото-документална изложба по повод 81-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с нашия град. Изложбата съдържа стихосбирки на автора, книги, посветени на него, както и архивни снимки от неговия живот.
Фото-изложбата беше открита от председателя на читалището Иван Андонов, а свои спомени и впечатления от срещите си с твореца изказаха поетът Венцислав Филипов и журналистката Виолета Атанасова.
По време на събитието официално бе обявено Четиринадесетото издание на поетичния конкурс, носещ името на Биньо Иванов и организиран от читалище „Братство 1869”.
Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга "До другата трева", излиза през 1973 г. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998).
Биньо Иванов умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Илиева нива
There are no translations available.

На юг от Сердика, далеч от Плиска,
от кръв червена нощем Арда плаче.
Водите й жаловно се разплискат
по кости на тракийски пеленачета.

Оттекват писъци, разбити в камък,
и майчини молитви, в страх сковани.
Две шепи черна пръст затискат нямо
последна песен върху ятагана.

В повой е тука клетвата повита,
небе синее във очи разсечени.
Надеждата е стъпкана с копита,
спасението – още неизречено

Тук бъдното сега кълни в земята,
поена с капка мляко в суха гръд.
И само нощем плаче Арда свята
за невинните, останали без път.

Ивелина Раданова, гр. София
Специална награда