Начало Новини 81 години от рождението на Биньо Иванов

Актуално


Двадесет и четвъртото издание ще се проведе от 8 до 11 април 2020 г. в гр. Кюстендил.

ПОДРОБНОСТИ

 

 

81 години от рождението на Биньо Иванов
Четвъртък, 16 Януари 2020 15:29

На 16.01.2020 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил беше открита фото-документална изложба по повод 81-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с нашия град. Изложбата съдържа стихосбирки на автора, книги, посветени на него, както и архивни снимки от неговия живот.
Фото-изложбата беше открита от председателя на читалището Иван Андонов, а свои спомени и впечатления от срещите си с твореца изказаха поетът Венцислав Филипов и журналистката Виолета Атанасова.
По време на събитието официално бе обявено Четиринадесетото издание на поетичния конкурс, носещ името на Биньо Иванов и организиран от читалище „Братство 1869”.
Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга "До другата трева", излиза през 1973 г. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998).
Биньо Иванов умира на 16 април 1998 година. Посмъртно става носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Утре сутринта

Утре сутринта ще се стъмни,
демони ще блъскат по вратите.
И така за теб ще ме боли,
че ще свършат нощите и дните.

Утре сутринта ще завали,
от тъга ще се топят звездите.
Даже Сатана ще се смили
и със пръсти ще ми спре сълзите.

Ти ще се запътиш към света,
аз смъртта си ще прегърна плахо.
И така ще свърши любовта –
без да търси, без да мъчи някой.

Утре сутринта ще заболи,
писък ще пререже небесата.
Бог ще се разплаче. Ще вали.
И ще е красиво по земята.

София Милева, гр. Хасково
Специална награда