Home News Завърши „Пей сърце” 2019!

Current

There are no translations available.

XIV Международен фестивал на шлагерната и старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 12 и 13 септември 2020 г.

Регламент и заявка за участие

 

Завърши „Пей сърце” 2019!
Tuesday, 17 September 2019 10:33
There are no translations available.

На 14 и 15 септември 2019 г. в Голямата зала на читалище „Братство 1869” под патронажа на кмета на община Кюстендил – Петър Паунов се проведе тринадесетото издание на Международния фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце” 2019. В музикалния форум се включиха над 100 формации от цялата страна, Северна Македония и Сърбия, като общият брой на участниците надхвърли 2000 души.
Журито на конкурса тази година бе с председател популярната българска поп певица Кристина Димитрова и членове: проф. Панайот Панайотов, Бони Милчева, Лони Рьодигер – Германия, Димитър Цветков, Жана Райнова и Димитър Неделчев.
Голяма награда в отделните категории спечелиха: Вокална група „Палитра” гр. Ген. Тошево, обл. Добрич, Вокално-инструментална група „Кратовски тамбураши” гр. Кратово, Р Северна Македония, Вокално-инструментална група „Еделвайс” - НЧ „Пробуда 1961” гр. Кюстендил, Василиа Петрова - НЧ „Братство 1869” гр. Кюстендил и др.
Всички участници във фестивала получиха плакет и диплом за отлично представяне.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
There are no translations available.

С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда