Начало Новини Читалище „Братство” отличи победителите от Коледния конкурс

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Читалище „Братство” отличи победителите от Коледния конкурс
Петък, 21 Декември 2018 14:59

На 21.12.2018 г. от 13.00 ч. в Голямата зала на читалище „Братство 1869” бяха обявени резултатите и наградени победителите в ежегодния областен конкурс за коледна картичка, картина, приказка, стихотворение, сурвачка и коледен сувенир.
В дванадесетото издание взеха участие 580 ученици от 1-ви до 8-ми клас с общо 720 творби.
В конкурса тази година се включиха участници от общините Кюстендил, Дупница, Бобов дол и Невестино.
Компетентно жури в състав Людмила Христова и Силвия Каралийска – преподаватели по изобразително изкуство, Благой Ранов – литератор, и Еленка Славова – майстор-приложник, определи най-добрите творби в различните категории и възрастови групи.
Лауреатите на конкурса получиха дипломи и предметни награди, осигурени от читалище „Братство 1869” Кюстендил.
Всички коледни творби са подредени в приказна изложба в салоните на читалището и ще останат на разположение на кюстендилската общественост и гостите на града до 15 януари 2019 г.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда