There are no translations available.
Поисках да забравя как пищеше
щурчето в подранилата си зима.
Листата шумоляха, че сме грешни
и скърцаше вратата чуждо име.
Поисках да подпирам паметта си
с дъха на дъждове и на коприва.
С молитви дълги и възторзи къси,
след сянката, която си отива.
Поисках вино, да прелея живо
във вените - от кървава лозница.
И с житото от бащината нива
да меся хляб за болните си птици.
Поисках времето със знак обратен
в молитвата на стих, в дъга чуплива.
И любовта, щом Господ я изпрати,
прегърнах. За да я опазя жива.
Ваня Велева
Поощрителна награда |
|
|
