There are no translations available.
И пак се връщаш. С прогорени от тъга клепачи.
Пътеките разплитат се като ранени змии в полето.
Денят, солен и дълъг, подир теб едва се влачи.
Единствена за теб – въздигана до Бога и проклета.
И пак ще завъртим на делника сънливия перчем.
Ще доближим съвсем по малко и за кратко сетивата.
Натрупаната прах не е обичане. Не е и битие.
От нея остаряваме. Без нея се пилеем като вятър.
Израстваме до степен да не помним никого.
Простираме ръцете, които не превърнахме в крила.
Несръчни в своята почти - любов, почти - обичане,
мечтаем всяка буря да завършва със дъга.
Но ти се връщаш. И дъгата избелява в двата края.
Обръща тъмен взор небето в предродилна мъка.
Очаквам буря, за да мога пак да те позная
в проблясъка живот, преди отново да се мръкне.
Специална награда
Петрана Петрова
гр. Враца |
|
|
Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025
