Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром-словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".
На ръба – по-отвесна от лъч,
Сатаната ме бута отдясно,
само крачка встрани (на калъч)
ме грозят преспи алчна опасност.
А отляво подпира на бис
моят женски инат (и с причина),
придирчив, но възпитан и чист.
Нека Дяволът малко почине.
За баланс нося менци с вода,
ветрове непослушни разнежвам,
дишам в пазвата им и крада
глътки волност от тях безметежно.
Стъпвам гратис? – Простима лъжа!
Май не искам на глас да призная,
че на всеки сант стриктно дължа
грам душа, разчертана до края!
Мая Нарлиева, гр. Харманли
Специална награда на Община Кюстендил
|
|
|
