на М. К.
Планините са бавни, а човекът е кратък.
Докато се обърне – и е вече оттатък
върховете които, така и не смогна
по пътеките свои да превъзмогне,
да забие на зъбера знаме някакво свое
и така да си вярва и да си е спокоен,
че след някое време все някой си с нещо
и за него понякога пак ще се сеща.
Планините са бавни, а човекът – забързан.
И неволно затяга на живота си възела,
който дните му стиска и сърцето му също
и каквото му вземе – няма никакво връщане.
Вечност са планините, а е смъртен човекът –
няма как да му кажат да върви по-полека.
Родени преди мезозойската ера
и те биха си казали: сякаш бе – вчера!
Но освен че са бавни, са така безсловесни
и не могат живота си да разказват със песен
както може човекът – простосмъртен и кратък,
да излива сърцето си на живота в реката
и смехът, и сълзите му, на взаимност орисани
да придават на всичко човешкия смисъл.
Трета награда
Виолета Атанасова, гр. Кюстендил |
|
|
