Начало Новини Читалище „Братство 1869” ще отбележи Международния ден на доброволеца

Актуално

 

Тринадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2019, ще се проведе в периода 28 - 30 юни 2019 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие - pdf-формат - doc-формат

Читалище „Братство 1869” ще отбележи Международния ден на доброволеца
Вторник, 04 Декември 2018 10:40

На 5 декември 2018 г. от 10.00 ч. ще се проведе информационна кампания за разпространение на листовки с информация за Международния ден на доброволеца, а от 11.00 часа в читалище „Братство 1869” ще бъде открита фотоизложба от дейността на доброволците Кристина Талевска – Царибродска и Владимир Стойчески и фотоси на доброволците Озан Билечен от Турция, Александра Дунимаглоска и Дарко Дамески от Македония, които са реализирали доброволческата си дейност в читалището през годините.
За първи път Международният ден на доброволеца се чества през 1985 г. по инициатива на ООН, когато световната организация приканва правителствата и неправителствените организации във всички страни да изкажат уважението и благодарността си към доброволците и да дадат по-голяма гласност на дейността им. На този ден обществото отдава своята почит към хората, които с безвъзмездния си труд помагат за подобряване на живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ, с което допринасят светът да се превърне в по-мирно и безопасно място.
Инициативите по отбелязването на Международния ден на доброволеца се организират в рамките на проект „ЕДС – академия за живота” съфинансиран от Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда