Начало Новини Представена бе книгата „Моят път” на Никола Стамболийски

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Представена бе книгата „Моят път” на Никола Стамболийски
Понеделник, 05 Ноември 2018 16:11

На 2 ноември 2018 г. от 18.00 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869” бе  представена автобиографичната книга „Моят път” на Никола Стамболийски.
Присъстваха роднини, приятели, колеги и почитатели на музиката на Никола Стамболийски.
Председателят на читалище „Братство” – г-н Иван Андонов направи кратко представяне на автора, след което Никола Стамболийски изпълни свои любими мелодии и разказа накратко по-интересни моменти от своята книга и живот.
„Прекрасен музикант и изпълнител на вече толкова редкия инструмент – устна хармоника, агроном, учител и какво ли още не, човек с изключително богат житейски опит, каквито хора вече не се срещат по нашите ширини. Един истински НАРОДЕН БУДИТЕЛ – гордост за читалище „Братство” и гр. Кюстендил!” - бяха думите на Председателя на читалище „Братство” – г-н Иван Андонов.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда