Начало Новини Проект „Зелено небе - Канада“ за първи път в България
Проект „Зелено небе - Канада“ за първи път в България
Вторник, 18 Септември 2018 08:49

На 28.09 – петък от 20:30 ч. на площад „Велбъжд“ гр. Кюстендил ще се проведе концерт „Зелено небе - Канада“. Спектакълът е проект на Антон Апостолов – китара със съвместното участие на виртуозите Валери Димчев - тамбура, Петър Митов – барабани и Хашил Лодя /Индия/– бансури.
Проект „Зелено небе - Канада“ е група от музиканти, чиито изпълнения обединяват фолк, класическа и джаз традиции в едно. Музикантите използват балканска, иранска и индийска традиционна музика като основни източници на вдъхновение. Ритъмът, мелодичните линии и интонацията, които често се срещат в българската музика, са представени от Проект „Зелено небе - Канада“ в един по-съвременен контекст.

Този проект е продукт на оркестър “Балкания”, който Антон Апостолов създава през 2010 г. в Торонто, Канада. Оркестърът е награден два пъти за звукозапис и оригинални композиции от канадското Министерство на културата. Антон Апостолов е роден в Благоевград. От 1998 г. живее в Торонто, Канада, където композира и преподава китара. Негови ученици са печелили топ награди в Kiwanis - музикален фестивал в Торонто. Антон Апостолов работи със забележителни международни музиканти като Валери Димчев, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Денис де Соуза, Карш Кале, Ердал Акая и др.

 

 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда