Home News Читалище „Братство 1869“ с опит за поставяне на Рекорд на Гинес
Читалище „Братство 1869“ с опит за поставяне на Рекорд на Гинес
Tuesday, 04 September 2018 13:21
There are no translations available.

На 2 септември 2018 г. пред сградата на читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил, над 500 българи и македонци изпяха заедно две народни песни, в опит да поставят рекорд за вписване в Книгата на Гинес. Идеята за инициативата бе на Председателя на читалище „Братство 1869“ и се прави за първи път в България.
Огромният импровизиран хор бе воден от диригентите Димитър Цветков – Кюстендил и Ивана Янков – Щип, Македония и под съпровода на множество музиканти и изпълнители на различни инструменти. Участниците с много настроение и положителни емоции изпяха заедно „Брала мома къпини" и „Болен ми лежи Миле Попйорданов".
Събитието бе част от Дванадесетия международен фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце", който ежегодно се провежда в гр. Кюстендил.
За финал на общото изпълнение хора на всякаква възраст от двете страни на границата се хванаха на едно голямо хоро.

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих
There are no translations available.

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда