В приюта се срещнахме с него. Навярно
това бе поредната среща на изоставени птици.
Аз бях синигерче с малко сърце. Той беше гарван-
наглед невъзможна любов, стояща на жицата.
И как на теста „За двама“ да ни пишат шестица?
С неговите черни криле, с кръпки от спомени,
с наивното късче небе над моята цветна главица -
две парчета живот, от други прогонени.
Беше приказно беден, но такъв го търсех отдавна,
с много място в сърцето за лунни сияния
и тихо, и кротко се случи - синигер и гарван
си подарихме любов. Само това ни беше останало.
Живеехме кротко, с трохи от доброто подадени,
стиснали здраво света върху тънката жица,
докато един ден не чух : „Синигерче алено,
приготви се. Дошли са за теб твоите птици“.
А той ме прегърна с крилото, съшито от мене,
и после се сви, да не гледа как си отивам.
Беше отдавна… Всяка любов е до време…
Но нашата, наглед невъзможна, е тук и е жива.
Светлана Ангелова
Поощрителна награда |
|
|
За контакти