Начало Фотогалерия Трети национален танцов фестивал "Танцова феерия под Хисарлъка" - Кюстендил (12.10.2013)
Фотогалерия

12.10.2013
Трети национален танцов фестивал "Танцова феерия под Хисарлъка" - Кюстендил

121013 1
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 2
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 3
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 4
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 5
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 6
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 7
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 8
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 9
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 10
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 11
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 12
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 13
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 14
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 15
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 16
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 17
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 18
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 19
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
121013 20
Детайли за снимката Изтегляне на снимката

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда