Начало Фотогалерия Седми национален фестивал на старата градска песен "Пей сърце" - Кюстендил (31.08-01.09.2013)

Актуално


Дванадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2018 ще се проведе от 29 юни – 1 юли 2018 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие 2018 - doc.

Фотогалерия

31.08-01.09.2013
Седми национален фестивал на старата градска песен "Пей сърце" - Кюстендил

010913 1
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 2
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 3
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 4
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 5
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 6
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 7
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 8
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 9
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 10
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 11
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 12
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 13
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 14
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 15
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 16
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 17
Детайли за снимката Изтегляне на снимката
010913 18
Детайли за снимката Изтегляне на снимката

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда