Не съм актриса
сигурно съм скучна
такава романтична попивателна
на всичките му гами от несбъдвания
и с пръст в несподелените му тайни
не се коря
не се коря
не се коря
обичам всеки миг от самотата си
до вик
муха
и снимката безименна
до лодката загубила посоката
не съм била
но някъде ме има
в дъждовните пейзажи на веслата
превърнах се във тяхна идентичност
и дишам през най-дългите им белези
болят ме раменете и палитрите
от силата
с която тичам гърбом
за да осъмна на гърба му в сянката
до гърлото на двойната му същност
това е лошо кино
няма зрители
билети second hand не се продават
екраните са малки до зеница
и лентата ръждяса от сълзите ми.

Станислава Немска, гр. София
Трета награда