В шпалир от минзухар и кукуряк
най-пролетното село ме приветства.
Там,
в локвите от вчерашния сняг,
изкваква като жабче мойто детство.

До вратника ни,
сготвили змийче,
за пир се стягат уличните котки.
И чувам в двора дядо как сече
изсъхналите клони
и животи.

А новия живот с накъдрен плач                           
козата от утробата си пъди.         
Две лястовици от зори до здрач        
тавана ни крадат  в дома си бъдещ.     

Допрял сърце до голите асми,
потаен сок на слънцето ме качва...
Добре че баба точно в този миг
примамва ме с най-вкусното колаче.

И аз се връщам,                                                 
малък и голям,
реален и разпътно невъзможен –
хем детския си спомен да доям,           
хем да закърпя зимната си кожа.

Атанас Капралов, гр. София
Първа награда