В шпалир от минзухар и кукуряк най-пролетното село ме приветства. Там, в локвите от вчерашния сняг, изкваква като жабче мойто детство. До вратника ни, сготвили змийче, за пир се стягат уличните котки. И чувам в двора дядо как сече изсъхналите клони и животи. А новия живот с накъдрен плач козата от утробата си пъди. Две лястовици от зори до здрач тавана ни крадат в дома си бъдещ. Допрял сърце до голите асми, потаен сок на слънцето ме качва... Добре че баба точно в този миг примамва ме с най-вкусното колаче. И аз се връщам, малък и голям, реален и разпътно невъзможен – хем детския си спомен да доям, хем да закърпя зимната си кожа.
Атанас Капралов, гр. София Първа награда |
|