Начало Чествания 140 г. читалище...

Актуално

Започна записването на желаещите да участват в конкурсната програма на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара "Акад. Марин Големинов", който ще се проведе от 28 до 31 март 2018 в  гр. Кюстендил.

Краен срок за записване 20.03.2018 г.
Подробности - регламент и заявка за участие ТУК!

140 години читалище "Братство"

 

 
140 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ЧИТАЛИЩЕ "БРАТСТВО" - КЮСТЕНДИЛ
01.07.1869 г.

    Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града преди 140 години. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.

продължава>
 
С благодарност и поклон пред Вас ,,Читалищни дейци”
Вторник, 01 Септември 2009 22:12
    Елена  Конова

    Народите имат свое детство, което идва от безпаметните времена на рода и племето, което освен територия, която населява, има и своя култура.....която защитава за повече спечелени души….. битката в дълга……..С векове нашия народ е оцелявал, защото никога не е забравял от къде идва и къде се намира.

продължава>
 
ЧИТАЛИЩЕТО Е МАЙКА
Петък, 22 Май 2009 22:12
    Доц. Кирил Поромански

    При това многодетна майка от онези щедри интелигентни майки, които не просто дават живот на своите деца. Но им помагат от цялата си щедра душа и с всичките си неизчерпаеми сили да израснат пълноценни граждани на своя род и родина. И като укрепнат духовните им криле, дава им простор да полетят в утрото на своя живот.

продължава>
 


Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Пролетно завръщане

 

В шпалир от минзухар и кукуряк
най-пролетното село ме приветства.
Там,
в локвите от вчерашния сняг,
изкваква като жабче мойто детство.

До вратника ни,
сготвили змийче,
за пир се стягат уличните котки.
И чувам в двора дядо как сече
изсъхналите клони
и животи.

А новия живот с накъдрен плач                           
козата от утробата си пъди.         
Две лястовици от зори до здрач        
тавана ни крадат  в дома си бъдещ.     

Допрял сърце до голите асми,
потаен сок на слънцето ме качва...
Добре че баба точно в този миг
примамва ме с най-вкусното колаче.

И аз се връщам,                                                 
малък и голям,
реален и разпътно невъзможен –
хем детския си спомен да доям,           
хем да закърпя зимната си кожа.

 

Атанас Капралов, гр. София
Първа награда