Начало За нас

Актуално


Дванадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2018 ще се проведе от 29 юни – 1 юли 2018 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие 2018 - doc.

За нас
История на читалището

Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града преди повече от 139 години. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.

продължава>
 
Читалището днес

През годините читалище „Братство” се утвърждава като важен център за културна дейност на територията на Югозападна България.

Целта на организацията е да задоволява потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществява дейността си, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.

През 2005 г. в НЧ „Братство 1869” бяха възродени голям брой дейности и мероприятия.

продължава>
 


За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда