Формация „Фолк – Арт“ се завърна с призово отличие от „Босилеградско Краище пее и танцува“
Home News Формация „Фолк – Арт“ се завърна с призово отличие от „Босилеградско Краище пее и танцува“

Current

There are no translations available.

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Формация „Фолк – Арт“ се завърна с призово отличие от „Босилеградско Краище пее и танцува“
Thursday, 02 August 2018 16:04
There are no translations available.

Формация „Фолк – Арт“ към читалище „Братство 1869“ с художествен ръководител Адела Харалампиева представи гр. Кюстендил на музикален форум в Р. Сърбия. Международният фолклорен фестивал “Босилеградско Краище пее и танцува“ се проведе от 28 юли до 02 август 2018 г. В него взеха участие състави и изпълнители от България, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово и Македония и др.

Кюстендилската група гостува по покана на организаторите на фестивала – община Босилеград и Център за култура „Босилеград”.
Талантливите изпълнители представиха нашия град с „Импресии от Кюстендил“ и заслужено спечелиха призово място и овациите на многобройната публика.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих
There are no translations available.

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда