Начало Новини Завърши Дванадесетият международен фолклорен конкурс „Пауталия" - Кюстендил 2018

Актуално

Читалище „Братство 1869” обявява регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Завърши Дванадесетият международен фолклорен конкурс „Пауталия" - Кюстендил 2018
Понеделник, 02 Юли 2018 14:34

След оспорвана тридневна надпревара завърши ХII Международен фолклорен конкурс „Пауталия" - Кюстендил 2018.
Музикалният форум се проведе в дните 29-30 юни - 1 юли и бе организиран от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил, със съдействието на Министерство на културата на Р. България и НЧ „Пробуда 1961” гр. Кюстендил, под патронажа на кмета на гр. Кюстендил - г-н Петър Паунов.
Този конкурс се утвърди като форум, който дава поле за изява на фолклорни състави и изпълнители от страната и чужбина, които да покажат богатството на своя фолклор. Целта му е да съхрани и популяризира българското народно творчество и да покаже неговото достойно място сред другите народи.
В конкурсната програма участие взеха над 3000 изпълнители от България, Сърбия и Македония. Компетентното жури с председател доц.  Георги Петков - преподавател в НБУ гр. София, присъди Голямата награда на конкурса на Женски народен хор „Росна китка” с. Поликраище, обл. Велико Търново и Фолклорен танцов ансамбъл „Актавис” гр. Дупница. Сред едногодишните стипендии от Министерството на културата се нарежда и кюстендилката Василиа Петрова.
Цялото класиране в отделните категории можете да видите ТУК!

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда