Час по любов с Валери Еличов
Home News Час по любов с Валери Еличов

Current

There are no translations available.

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Час по любов с Валери Еличов
Friday, 01 June 2018 13:11
There are no translations available.

На 5 юни 2018 г. - вторник от 18.00 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869” ще бъде представен Спектакълът „Час по любов” по стихове и песни от новата стихосбирка на актьора Валери Еличов „Сърце на ситни кръпки” .
„Сърце на ситни кръпки“ е четвъртата стихосбирка на бургаският актьор. Главният мотив в нея  е за сърцето на ситни кръпки, което го мотивира да озаглави така своята поетична книга.
В поетично-музикалният спектакъл „Час по любов“ ще вземе участие и актрисата Ива Трифонова от театър „Адриана Будевска” гр. Бургас.
Валери Еличов е роден на 1.03.1957 година в село Ружинци, Видинско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1981 г. Започнах работа като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков” в Добрич, а от 1985 година е актьор в Драматичен театър „Адриана Будевска” в гр. Бургас – градът,който става негова любов, съдба и вдъхновение.
Освен стоте роли, които е изиграл Валери Еличов в театъра и няколко в киното и телевизията, пише песни и стихове, и издава три стихосбирки - през 1999 г. „Почти изповед”, през 2000 г. „Целият този хаос” на издателство „Аб” а през 2012 година – „55” на издателство „Балтика” – Бургас. 
Актьорът има издадени и два компакт диска с 25 авторски песни.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Парий сред топящия се сняг по тротоара
There are no translations available.

Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон
Псалм 119:18

Светлината казва: „Мислете за горното”.
Но той роптае: „Поскъпва
парното, порното”.

За него в Словото няма тръпка.
Не вижда той в снега как гълъбът се навежда
и пие вода от ручейче снежно.

А можеше в живота да съзре и той надежда –
връз брезова кора една чертица черна:
кълвач потрепва и пред погледа се мерва…

И той е сбъднат миг любов, нали,
сред този свят, сред алуминиеви щерни.

От чашата неотминаваща – в самите нас вали.
Едничка болката държи ни будни
пред тихото и неусетно чудо.

Маргарит Жеков, гр. София
Специална награда