Начало Новини Час по любов с Валери Еличов

Актуално

Читалище „Братство 1869” обявява регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Час по любов с Валери Еличов
Петък, 01 Юни 2018 13:11

На 5 юни 2018 г. - вторник от 18.00 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869” ще бъде представен Спектакълът „Час по любов” по стихове и песни от новата стихосбирка на актьора Валери Еличов „Сърце на ситни кръпки” .
„Сърце на ситни кръпки“ е четвъртата стихосбирка на бургаският актьор. Главният мотив в нея  е за сърцето на ситни кръпки, което го мотивира да озаглави така своята поетична книга.
В поетично-музикалният спектакъл „Час по любов“ ще вземе участие и актрисата Ива Трифонова от театър „Адриана Будевска” гр. Бургас.
Валери Еличов е роден на 1.03.1957 година в село Ружинци, Видинско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1981 г. Започнах работа като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков” в Добрич, а от 1985 година е актьор в Драматичен театър „Адриана Будевска” в гр. Бургас – градът,който става негова любов, съдба и вдъхновение.
Освен стоте роли, които е изиграл Валери Еличов в театъра и няколко в киното и телевизията, пише песни и стихове, и издава три стихосбирки - през 1999 г. „Почти изповед”, през 2000 г. „Целият този хаос” на издателство „Аб” а през 2012 година – „55” на издателство „Балтика” – Бургас. 
Актьорът има издадени и два компакт диска с 25 авторски песни.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда