Начало Новини Час по любов с Валери Еличов

Актуално


Дванадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2018 ще се проведе от 29 юни – 1 юли 2018 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие 2018 - doc.

Час по любов с Валери Еличов
Петък, 01 Юни 2018 13:11

На 5 юни 2018 г. - вторник от 18.00 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869” ще бъде представен Спектакълът „Час по любов” по стихове и песни от новата стихосбирка на актьора Валери Еличов „Сърце на ситни кръпки” .
„Сърце на ситни кръпки“ е четвъртата стихосбирка на бургаският актьор. Главният мотив в нея  е за сърцето на ситни кръпки, което го мотивира да озаглави така своята поетична книга.
В поетично-музикалният спектакъл „Час по любов“ ще вземе участие и актрисата Ива Трифонова от театър „Адриана Будевска” гр. Бургас.
Валери Еличов е роден на 1.03.1957 година в село Ружинци, Видинско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1981 г. Започнах работа като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков” в Добрич, а от 1985 година е актьор в Драматичен театър „Адриана Будевска” в гр. Бургас – градът,който става негова любов, съдба и вдъхновение.
Освен стоте роли, които е изиграл Валери Еличов в театъра и няколко в киното и телевизията, пише песни и стихове, и издава три стихосбирки - през 1999 г. „Почти изповед”, през 2000 г. „Целият този хаос” на издателство „Аб” а през 2012 година – „55” на издателство „Балтика” – Бургас. 
Актьорът има издадени и два компакт диска с 25 авторски песни.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда