Читалище „Братство 1869” Кюстендил награди победителите в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2018
Home News Читалище „Братство 1869” Кюстендил награди победителите в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2018

Current

There are no translations available.

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Читалище „Братство 1869” Кюстендил награди победителите в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2018
Thursday, 31 May 2018 11:57
There are no translations available.

На 30 май в зала „Велики учители” на читалище „Братство 1869” Кюстендил бяха наградени победителите от Дванадесетото издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо  Иванов” – Кюстендил 2018.
Тази година журито бе в състав: Председател Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели и членове - литературният критик Константин Еленков, Пламен Анакиев - поет и издател и кюстендилските поети Благой Ранов и Методи Джонев.
Отличените поети бяха наградени лично от кмета на община Кюстендил г-н Петър Паунов. На церемонията присъстваха още зам. кмета на община Кюстендил г-н Светослав Василев, сина на Биньо Иванов – Димитър Бинев, граждани и общественици от Кюстендил.
В литературната вечер взеха участие поети и поетеси от гр. Кюстендил, които представиха свои стихове пред гостите и участниците в конкурса.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих
There are no translations available.

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда