Биньо Иванов 2018
Начало Новини Биньо Иванов 2018

Актуално

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Биньо Иванов 2018
Сряда, 23 Май 2018 17:25

Организационният комитет на Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” – Кюстендил, 2018 има удоволствието да обяви резултатите от неговото дванадесето издание. В анонимната надпревара тази година заявиха участие 312 поети с 936 стихотворения.
Жури в състав –  Председател Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели, и членове - литературният критик Константин Еленков, Пламен Анакиев - поет и издател и кюстендилските поети Благой Ранов и Методи Джонев определи наградените творби.
Литературният конкурс е ежегоден. Организира се от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил и се провежда под патронажа на кмета на Общината г-н Петър Паунов.  Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
Официалното награждаване ще бъде на 30 май от 18:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил, зала „Велики учители”.
Резултатите от конкурса можете да видите ТУК!

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда