Home News Млади таланти с отличия от национален конкурс
Млади таланти с отличия от национален конкурс
Tuesday, 03 April 2018 00:00
There are no translations available.

Василиа Петрова и Димана Крумова от Школата по народно пеене при НЧ „Братство 1869” с преподавател Адела Харалампиева спечелиха медали от Националния музикално-фолклорен конкурс "Орфееви таланти", провел се от 22 до 25 март 2018 г. в гр. Пловдив.
Василиа  получи златен медал и почетното отличие „Златна лира на Орфей” с участието си в конкурсната програма в IV възрастова група, категория народно пеене с песните на Денислав Кехайов, групата в която конкуренцията бе най-голяма и оспорвана. Изпълнението на Василиа бе определено като брилянтно и категорично интерпретиране, и сценично присъствие по мнението на Нели Андреева – член на журито.
Това е поредното отличие, което Василиа Петрова печели от престижен национален конкурс през 2018 г.
Димана Крумова завоюва сребърна лира в III възрастова група с песни от подунавието и влашко. Това е изключителен успех за младото дарование като се има предвид, че за първи път се явява на такъв музикален форум.
Към момента Димана има записи в Българско национално радио – София.
Конкурсът „Орфееви таланти” се организира от Български национален младежки фолклорен съюз и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда
There are no translations available.

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда