Млади таланти с отличия от национален конкурс
Начало Новини Млади таланти с отличия от национален конкурс

Актуално

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Млади таланти с отличия от национален конкурс
Вторник, 03 Април 2018 00:00

Василиа Петрова и Димана Крумова от Школата по народно пеене при НЧ „Братство 1869” с преподавател Адела Харалампиева спечелиха медали от Националния музикално-фолклорен конкурс "Орфееви таланти", провел се от 22 до 25 март 2018 г. в гр. Пловдив.
Василиа  получи златен медал и почетното отличие „Златна лира на Орфей” с участието си в конкурсната програма в IV възрастова група, категория народно пеене с песните на Денислав Кехайов, групата в която конкуренцията бе най-голяма и оспорвана. Изпълнението на Василиа бе определено като брилянтно и категорично интерпретиране, и сценично присъствие по мнението на Нели Андреева – член на журито.
Това е поредното отличие, което Василиа Петрова печели от престижен национален конкурс през 2018 г.
Димана Крумова завоюва сребърна лира в III възрастова група с песни от подунавието и влашко. Това е изключителен успех за младото дарование като се има предвид, че за първи път се явява на такъв музикален форум.
Към момента Димана има записи в Българско национално радио – София.
Конкурсът „Орфееви таланти” се организира от Български национален младежки фолклорен съюз и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда