Home News Остават броени дни до стартирането на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов” – Кюстендил 2018!

Current

There are no translations available.

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

Остават броени дни до стартирането на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов” – Кюстендил 2018!
Friday, 23 March 2018 11:46
There are no translations available.

Музикалният форум ще стартира на 28 март 2018 г. с традиционното дефиле в централната градска част с участието на Градски духов оркестър, Мажоретни състави от гр. Пловдив и гр. Кюстендил, организатори, гости и участници в конкурса.
Официалното откриване ще бъде на 28 март от 18:00 ч. в залата на Драматичен театър – Кюстендил.
Конкурсните дни от 28 до 31 март 2018 г. в гр. Кюстендил ще протекат в читалище „Братство 1869”. В програмата са предвидени множество лекции, беседи, майсторски класове и концерти на гостите от страната и чужбина.
И тази година Международният музикален форум ще даде поле за изява на китаристи от различни възрасти от България, Сърбия, Македония, Украйна, Гърция, Румъния, Косово, Босна и Хецеговина, Турция и много други.
Журито на конкурса е съставено от едни от най-утвърдените имена в България и чужбина, като проф. Панайот Панайотов,  д-р Столина Добрева, професор Урош Дойчинович – Сърбия, доц. Елена Хорошавина - Украйна, Дарко Багески - Македония и др.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих
There are no translations available.

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда