Home News Остават броени дни до стартирането на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов” – Кюстендил 2018!
Остават броени дни до стартирането на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов” – Кюстендил 2018!
Friday, 23 March 2018 11:46
There are no translations available.

Музикалният форум ще стартира на 28 март 2018 г. с традиционното дефиле в централната градска част с участието на Градски духов оркестър, Мажоретни състави от гр. Пловдив и гр. Кюстендил, организатори, гости и участници в конкурса.
Официалното откриване ще бъде на 28 март от 18:00 ч. в залата на Драматичен театър – Кюстендил.
Конкурсните дни от 28 до 31 март 2018 г. в гр. Кюстендил ще протекат в читалище „Братство 1869”. В програмата са предвидени множество лекции, беседи, майсторски класове и концерти на гостите от страната и чужбина.
И тази година Международният музикален форум ще даде поле за изява на китаристи от различни възрасти от България, Сърбия, Македония, Украйна, Гърция, Румъния, Косово, Босна и Хецеговина, Турция и много други.
Журито на конкурса е съставено от едни от най-утвърдените имена в България и чужбина, като проф. Панайот Панайотов,  д-р Столина Добрева, професор Урош Дойчинович – Сърбия, доц. Елена Хорошавина - Украйна, Дарко Багески - Македония и др.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда
There are no translations available.

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда