Home News Остават броени дни до стартирането на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов” – Кюстендил 2018!

Current

There are no translations available.

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

Остават броени дни до стартирането на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара “Акад. Марин Големинов” – Кюстендил 2018!
Friday, 23 March 2018 11:46
There are no translations available.

Музикалният форум ще стартира на 28 март 2018 г. с традиционното дефиле в централната градска част с участието на Градски духов оркестър, Мажоретни състави от гр. Пловдив и гр. Кюстендил, организатори, гости и участници в конкурса.
Официалното откриване ще бъде на 28 март от 18:00 ч. в залата на Драматичен театър – Кюстендил.
Конкурсните дни от 28 до 31 март 2018 г. в гр. Кюстендил ще протекат в читалище „Братство 1869”. В програмата са предвидени множество лекции, беседи, майсторски класове и концерти на гостите от страната и чужбина.
И тази година Международният музикален форум ще даде поле за изява на китаристи от различни възрасти от България, Сърбия, Македония, Украйна, Гърция, Румъния, Косово, Босна и Хецеговина, Турция и много други.
Журито на конкурса е съставено от едни от най-утвърдените имена в България и чужбина, като проф. Панайот Панайотов,  д-р Столина Добрева, професор Урош Дойчинович – Сърбия, доц. Елена Хорошавина - Украйна, Дарко Багески - Македония и др.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих
There are no translations available.

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда