Рисуване

Актуално

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Рисуване

    Преподавател: Людмила Христова
    Уроци се провеждат всеки вторник и петък
    от 18:30 ч. до 20:00 ч.
 

    Преподавател: Иван Пенев
    Уроци се провеждат всеки работен ден
    от 15:00 ч. до 17:00 ч.
    Подробна информация може да получите на телефоните на читалището. 

    Людмила Христова е завършила висшето си образование в Югозападен университет „Неофит Рилски” в Благоевград със специалност "Изобразително изкуство". Работила е като учител по изобразително изкуство в Техникума по лека промишленост „Владимир Димитров-Майстора” и в I-во ОУ „Кирил и Методий”. От 2 години води курсове по изобразително изкуство в читалище „Братство”. Нейните ученици участват в редица конкурси и изложби в страната и чужбина. Техни картини радваха и посетителите на изложбата в читалище "Братство" посветена на великденските празници.
 
    Иван Пенев е известен кюстендилски художник. Освен многото самостоятелни изложби в страната и чужбина, Пенев дълги години е и преподавател по изобразително изкуство. Подготвял е ученици за кандидатстване в Художествената академия и средните учебни заведения по изкуства в бившия Пионерски дом, а сега и в читалище „Братство”. Като майстор на четката той е обучил много художници, които творят в страната и чужбина. Негови картини са откупени от ценители на изкуството в Швейцария, Кипър, Австрия, Франция, Германия и др.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда