Начало Новини Фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков

Актуално

Дванадесетият национален фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков
Петък, 23 Февруари 2018 17:27

На 23 февруари във фоайето на читалище „Братство” бе открита  фотодокументална изложба по повод 125-годишнината  от рождението на Крум Кюлявков - виден писател и публицист, художник и общественик. Представени са архивни снимки и книги на автора.
Крум Кюлявков печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях” (1915). Сътрудничи на много вестници и списания: „Българан” „Барабан”, „Маскарад”, „Заря”, „Работнически вестник”. Следва история на изкуството във Виена (1920-21). След завръщането си става учител по рисуване в Копривщенската гимназия. Рисува карикатури, превежда, пише стихове. Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен и др. Като художник се изявява предимно с карикатури и по-малко с живопис.
Крум Кюлявков е „Заслужил деятел на културата” (1953), член на СБП и носител на орден „НРБ” 1-ва ст.
От 1969 г. до 2005г. театърът в Кюстендил носи неговото име.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Парий сред топящия се сняг по тротоара

Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон
Псалм 119:18

Светлината казва: „Мислете за горното”.
Но той роптае: „Поскъпва
парното, порното”.

За него в Словото няма тръпка.
Не вижда той в снега как гълъбът се навежда
и пие вода от ручейче снежно.

А можеше в живота да съзре и той надежда –
връз брезова кора една чертица черна:
кълвач потрепва и пред погледа се мерва…

И той е сбъднат миг любов, нали,
сред този свят, сред алуминиеви щерни.

От чашата неотминаваща – в самите нас вали.
Едничка болката държи ни будни
пред тихото и неусетно чудо.

Маргарит Жеков, гр. София
Специална награда