Начало Новини Фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков
Фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков
Петък, 23 Февруари 2018 17:27

На 23 февруари във фоайето на читалище „Братство” бе открита  фотодокументална изложба по повод 125-годишнината  от рождението на Крум Кюлявков - виден писател и публицист, художник и общественик. Представени са архивни снимки и книги на автора.
Крум Кюлявков печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях” (1915). Сътрудничи на много вестници и списания: „Българан” „Барабан”, „Маскарад”, „Заря”, „Работнически вестник”. Следва история на изкуството във Виена (1920-21). След завръщането си става учител по рисуване в Копривщенската гимназия. Рисува карикатури, превежда, пише стихове. Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен и др. Като художник се изявява предимно с карикатури и по-малко с живопис.
Крум Кюлявков е „Заслужил деятел на културата” (1953), член на СБП и носител на орден „НРБ” 1-ва ст.
От 1969 г. до 2005г. театърът в Кюстендил носи неговото име.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда