Фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков
Начало Новини Фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков

Актуално

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Фотодокументална изложба по повод 125-годишнината от рождението на Крум Кюлявков
Петък, 23 Февруари 2018 17:27

На 23 февруари във фоайето на читалище „Братство” бе открита  фотодокументална изложба по повод 125-годишнината  от рождението на Крум Кюлявков - виден писател и публицист, художник и общественик. Представени са архивни снимки и книги на автора.
Крум Кюлявков печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях” (1915). Сътрудничи на много вестници и списания: „Българан” „Барабан”, „Маскарад”, „Заря”, „Работнически вестник”. Следва история на изкуството във Виена (1920-21). След завръщането си става учител по рисуване в Копривщенската гимназия. Рисува карикатури, превежда, пише стихове. Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен и др. Като художник се изявява предимно с карикатури и по-малко с живопис.
Крум Кюлявков е „Заслужил деятел на културата” (1953), член на СБП и носител на орден „НРБ” 1-ва ст.
От 1969 г. до 2005г. театърът в Кюстендил носи неговото име.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Емигрантски стих

В този живот на абсурда 
и нелепите грешки
докато спасявахме едни,
(може би най-вече себе си)
убивахме други
(може би най-вече себе си).

Каква бе нашата вина  
и кой ще ни я дефинира –
или и ние бяхме просто пешки
в шахматната вселена на Всевишния,
където съдбата уринира
на ъгъла между Десето авеню и Четиринайста.

Каква бе тази участ –
отломъци от вчера
да ни наричат „невъзвращенци“,
а после ловко да притварят
непроветрените си тягостни кепенци.

Каква бе тази орис –
докато отглеждаме децата си
в любов и свобода,
да жертваме бащите си и майките,
които ни изпращаха към неизвестното
с печал и безутешна горест.

На таз земя за емигрантската ни болка
няма изцерение. Вината си я носим
и без плеядата джуджета, готови
да ни я напомнят всеки миг.
Затова спестете си ако обичате
моралните каскади и присъдите
на глухото домашно лицемерие.

Щом дойде време ще приготвим от въжето
на емигрантските си спомени бесилка.
И пак ще стигнем своето изкупление.

 

Людмила Калоянова, гр. София
Специална награда