Изложба, посветена на Тодор Наумов
Home News Изложба, посветена на Тодор Наумов

Current

There are no translations available.

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Изложба, посветена на Тодор Наумов
Thursday, 18 January 2018 17:20
There are no translations available.

На 19.01.2018 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил ще бъде открита Изложба, посветена на 136 години от рождението на Тодор Наумов – един от заслужилите български диригенти, композитори и капелмайстори, живял и творил през последните 11 години от живота си в гр.Кюстендил.
Тодор Наумов е роден на 20.01.1883 г. в гр. Велес, Македония в будно родолюбиво семейство. От дете свири на цигулка. Основно образование получава в родния си град, гимназиално в Солун, а музикалното си образование - в Консерваторията в Букурещ.
В края на 1930 година капелмайсторът получава назначение за Кюстендил и остава в този град до края на живота си. Тук разгръща още по-пълно своите възможности - изнася стотици концерти пред граждани, военнослужещи, работници и селяни с духов и симфоничен оркестър. Именно в Кюстендил композира много творби, между които и оперите си "Богданка", "Зидари" и "Сине мой". Умира през 1941 год. на 57 години. Любовта към красивия кюстендилски край изразява в творбите си: сюита „На село"/с мотиви от кюстендилския фолклор/, маршове „Пауталия", „Памука", „Двете борчета", „Ехо", „Осоговска долина", тангото „Хубавата Осоговка", увертюрата „Скакавица", цикъл от валсове „Осогово" и др.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ПЛАТЕН ГРАТИС
There are no translations available.

Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром-словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".

На ръба – по-отвесна от лъч,
Сатаната ме бута отдясно,
само крачка встрани (на калъч)
ме грозят преспи алчна опасност.

А отляво подпира на бис
моят женски инат (и с причина),
придирчив, но възпитан и чист.
Нека Дяволът малко почине.

За баланс нося менци с вода,
ветрове непослушни разнежвам,
дишам в пазвата им и крада
глътки волност от тях безметежно.

Стъпвам гратис? – Простима лъжа!
Май не искам на глас да призная,
че на всеки сант стриктно дължа
грам душа, разчертана до края!

Мая Нарлиева, гр. Харманли
Специална награда на Община Кюстендил