Начало Новини Изложба, посветена на Тодор Наумов

Актуално

Започна записването на желаещите да участват в конкурсната програма на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара "Акад. Марин Големинов", който ще се проведе от 28 до 31 март 2018 в  гр. Кюстендил.

Краен срок за записване 20.03.2018 г. - Регламент и заявка за участие!

 

Стартира дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018 - ПОДРОБНОСТИ

Изложба, посветена на Тодор Наумов
Четвъртък, 18 Януари 2018 17:20

На 19.01.2018 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил ще бъде открита Изложба, посветена на 136 години от рождението на Тодор Наумов – един от заслужилите български диригенти, композитори и капелмайстори, живял и творил през последните 11 години от живота си в гр.Кюстендил.
Тодор Наумов е роден на 20.01.1883 г. в гр. Велес, Македония в будно родолюбиво семейство. От дете свири на цигулка. Основно образование получава в родния си град, гимназиално в Солун, а музикалното си образование - в Консерваторията в Букурещ.
В края на 1930 година капелмайсторът получава назначение за Кюстендил и остава в този град до края на живота си. Тук разгръща още по-пълно своите възможности - изнася стотици концерти пред граждани, военнослужещи, работници и селяни с духов и симфоничен оркестър. Именно в Кюстендил композира много творби, между които и оперите си "Богданка", "Зидари" и "Сине мой". Умира през 1941 год. на 57 години. Любовта към красивия кюстендилски край изразява в творбите си: сюита „На село"/с мотиви от кюстендилския фолклор/, маршове „Пауталия", „Памука", „Двете борчета", „Ехо", „Осоговска долина", тангото „Хубавата Осоговка", увертюрата „Скакавица", цикъл от валсове „Осогово" и др.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Пролетно завръщане

 

В шпалир от минзухар и кукуряк
най-пролетното село ме приветства.
Там,
в локвите от вчерашния сняг,
изкваква като жабче мойто детство.

До вратника ни,
сготвили змийче,
за пир се стягат уличните котки.
И чувам в двора дядо как сече
изсъхналите клони
и животи.

А новия живот с накъдрен плач                           
козата от утробата си пъди.         
Две лястовици от зори до здрач        
тавана ни крадат  в дома си бъдещ.     

Допрял сърце до голите асми,
потаен сок на слънцето ме качва...
Добре че баба точно в този миг
примамва ме с най-вкусното колаче.

И аз се връщам,                                                 
малък и голям,
реален и разпътно невъзможен –
хем детския си спомен да доям,           
хем да закърпя зимната си кожа.

 

Атанас Капралов, гр. София
Първа награда