Литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018
Home News Литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018

Current

There are no translations available.

Дванадесетият международен фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018
Tuesday, 16 January 2018 13:28
There are no translations available.

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява старта на дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018.
Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
Националният литературен конкурс за поезия  “Биньо Иванов” е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил – г-н Петър Паунов.

За жури на конкурса се канят утвърдени имена в българската литература.
В конкурса могат да участват автори от цялата страна. Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април 2018 г. на следния адрес: 2500 гр. Кюстендил, ул. “Отец Паисий” 11, читалище „Братство 1869”/за литературния конкурс/ или в един екземпляр на електронна поща: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it като прикачен файл с разширение .doc или .rft.
Награден фонд - Първа награда – 300 лв., Втора награда – 200 лв.,
Трета награда – 100 лв. Журито ще присъди и 6 специални предметни награди.
Подробности ТУК

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих
There are no translations available.

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда