Начало Новини Литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018

Актуално

Започна записването на желаещите да участват в конкурсната програма на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара "Акад. Марин Големинов", който ще се проведе от 28 до 31 март 2018 в  гр. Кюстендил.

Краен срок за записване 20.03.2018 г. - Регламент и заявка за участие!

 

Стартира дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018 - ПОДРОБНОСТИ

Литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018
Вторник, 16 Януари 2018 13:28

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява старта на дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018.
Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.
Националният литературен конкурс за поезия  “Биньо Иванов” е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил – г-н Петър Паунов.

За жури на конкурса се канят утвърдени имена в българската литература.
В конкурса могат да участват автори от цялата страна. Творбите /до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април 2018 г. на следния адрес: 2500 гр. Кюстендил, ул. “Отец Паисий” 11, читалище „Братство 1869”/за литературния конкурс/ или в един екземпляр на електронна поща: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. като прикачен файл с разширение .doc или .rft.
Награден фонд - Първа награда – 300 лв., Втора награда – 200 лв.,
Трета награда – 100 лв. Журито ще присъди и 6 специални предметни награди.
Подробности ТУК

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда