Home News Художествена изложба

Current

There are no translations available.

Започна записването на желаещите да участват в конкурсната програма на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара "Акад. Марин Големинов", който ще се проведе от 28 до 31 март 2018 в  гр. Кюстендил.

Краен срок за записване 20.03.2018 г. - Регламент и заявка за участие!

 

Стартира дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018 - ПОДРОБНОСТИ

Художествена изложба
Thursday, 14 December 2017 17:12
There are no translations available.

На 14 декември 2017 г. в салоните на читалище „Братство 1869" гр. Кюстендил бе открита поредната изложба от скулптури и картини на общественикът Павел Петришки.
Павел Петришки е роден в Панагюрище, но от дълги години живее в Кюстендил. Въпреки професията си на хидроинженер винаги намира време за изкуство. Творбите си изработва от различни материали - камък, дърво, кожа, плат, кехлибар и др. Авторът споделя, че когато започне да работи над поредното си творение никога не знае какво ще бъде то, решава го в процес на работа.
Наред с всичко това хидроинженерът намира време и за рисуване. Цели стени на помещения са променили изцяло облика си, благодарение на таланта му.
Поради факта, че е родом от Панагюрище той прави 4 копия на знамето, изработено от Райна Княгиня, едно от които се намира в читалище „Братство 1869", на което 10 години е бил секретар.
За Павел Петришки писането също е занимателно хоби. През 2005 г. във вестник „Наблюдател" излиза неговата новела „Цукера" в притурка на отделен подлистник, а през 2010 г. излиза и книгата „Цукера". Наред с това той свири добре на китара и тромпет. Свободният дух на Петришки намира поле за изява в творчество му, което е разнородно и нестандартно.

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Пролетно завръщане
There are no translations available.

 

В шпалир от минзухар и кукуряк
най-пролетното село ме приветства.
Там,
в локвите от вчерашния сняг,
изкваква като жабче мойто детство.

До вратника ни,
сготвили змийче,
за пир се стягат уличните котки.
И чувам в двора дядо как сече
изсъхналите клони
и животи.

А новия живот с накъдрен плач                           
козата от утробата си пъди.         
Две лястовици от зори до здрач        
тавана ни крадат  в дома си бъдещ.     

Допрял сърце до голите асми,
потаен сок на слънцето ме качва...
Добре че баба точно в този миг
примамва ме с най-вкусното колаче.

И аз се връщам,                                                 
малък и голям,
реален и разпътно невъзможен –
хем детския си спомен да доям,           
хем да закърпя зимната си кожа.

 

Атанас Капралов, гр. София
Първа награда