Home News Художествена изложба

Current

There are no translations available.

Дванадесетият национален фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Художествена изложба
Thursday, 14 December 2017 17:12
There are no translations available.

На 14 декември 2017 г. в салоните на читалище „Братство 1869" гр. Кюстендил бе открита поредната изложба от скулптури и картини на общественикът Павел Петришки.
Павел Петришки е роден в Панагюрище, но от дълги години живее в Кюстендил. Въпреки професията си на хидроинженер винаги намира време за изкуство. Творбите си изработва от различни материали - камък, дърво, кожа, плат, кехлибар и др. Авторът споделя, че когато започне да работи над поредното си творение никога не знае какво ще бъде то, решава го в процес на работа.
Наред с всичко това хидроинженерът намира време и за рисуване. Цели стени на помещения са променили изцяло облика си, благодарение на таланта му.
Поради факта, че е родом от Панагюрище той прави 4 копия на знамето, изработено от Райна Княгиня, едно от които се намира в читалище „Братство 1869", на което 10 години е бил секретар.
За Павел Петришки писането също е занимателно хоби. През 2005 г. във вестник „Наблюдател" излиза неговата новела „Цукера" в притурка на отделен подлистник, а през 2010 г. излиза и книгата „Цукера". Наред с това той свири добре на китара и тромпет. Свободният дух на Петришки намира поле за изява в творчество му, което е разнородно и нестандартно.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ОДИСЕЯ И ПЕНЕЛОП
There are no translations available.

Докато тя одисейства,
той пенелопства.

Тя слугува при богати
европейски циклопи,
излиза заднешком 
от представите им,
за да си мислят,
че е вътре в тях.

Слуша почти ежедневно
неприлични предложения,
примамливи като песни на сирени.

По липса на мачта,
се завързва за мечтата си
един ден да живее човешки.

Мечтата й скърца и гние.

Той я чака в градчето,
блъскано като остров от вълните
на ярост и безнадеждност.

В прилива на всеобщото равнодушие.
В алкохолния отлив.

Отблъсква
уморената неуморна похот
на съседките.
Понякога взема от пощата
парите, които е пратила.
Веднъж в годината тя се завръща.
Той мие краката й.
И я познава.
Любовта им е сляпа.
Много по-сляпа от Омир.


Кръстьо Раленков, гр. Пловдив
Специална награда