Начало Новини Художествена изложба
Художествена изложба
Четвъртък, 14 Декември 2017 17:12

На 14 декември 2017 г. в салоните на читалище „Братство 1869" гр. Кюстендил бе открита поредната изложба от скулптури и картини на общественикът Павел Петришки.
Павел Петришки е роден в Панагюрище, но от дълги години живее в Кюстендил. Въпреки професията си на хидроинженер винаги намира време за изкуство. Творбите си изработва от различни материали - камък, дърво, кожа, плат, кехлибар и др. Авторът споделя, че когато започне да работи над поредното си творение никога не знае какво ще бъде то, решава го в процес на работа.
Наред с всичко това хидроинженерът намира време и за рисуване. Цели стени на помещения са променили изцяло облика си, благодарение на таланта му.
Поради факта, че е родом от Панагюрище той прави 4 копия на знамето, изработено от Райна Княгиня, едно от които се намира в читалище „Братство 1869", на което 10 години е бил секретар.
За Павел Петришки писането също е занимателно хоби. През 2005 г. във вестник „Наблюдател" излиза неговата новела „Цукера" в притурка на отделен подлистник, а през 2010 г. излиза и книгата „Цукера". Наред с това той свири добре на китара и тромпет. Свободният дух на Петришки намира поле за изява в творчество му, което е разнородно и нестандартно.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда